Писмо до България

Първо писмо до България

от Боян на 10г.

Скъпа Българийо,

Вече мога да пиша (макар и с малко грешки), затова много искам първото си писмо да го изпратя на теб. Още ми е трудно да разбера, къде точно се намираш. Вчера в клас, ни показаха едни карти, на които са оградени различните имена на държави. В момента мама и татко са в държавата Италия, и казаха, че там също виждат България. Когато попитах учителката как е възможно това, тя ми каза, че България е скрита в техните сърца, затова я виждат и на други места. Това звучи добре, но все още не мога да разбера как например мога да те виждам и едновременно да съм те скрил в сърцето си? Това ме обърква, затова искам да те питам къде си? Дали майка и татко не са те взели и преместили в тази Италия? Ако е така надявам се там също да се чувстваш добре.

Вчера 2 момчета написаха на стената на един блок „България над всичко!“. Това също ме накара да се замисля. И започвам да се тревожа, че ти наистина може да си много далеч. След това реших да попитам за теб господина ни по история. Той често е много кисел, но заради желанието ми да те открия, се престраших да говоря и с него. Обясни ми спокойно, че България е била на много различни места. Първо на Изток, после малко по-близо и накрая тук. Сигурно много си се изморила да пътуваш толкова години, но затова пък съм сигурен, че знаеш фантастични истории. Ще чакам с нетърпение в писмото ти да ми ги разкажеш!

А ти имаш ли майка и татко? Преди моите родители работеха много, и по цял ден все с нещо се занимаваха. Татко обичаше най-много да гледа какво става по света, както и да спори с телевизора. Мама пък - да излиза навън, да играе с приятелките си и да обсъждат важни неща. Аз най-много обичам да карам колело, да правя кюфтета от кал и да играя с другите деца на стражари и апаши. Кои са твоите любими игри?

Сега аз живея на село при баба и дядо. Баба често ми пее песни за теб и ми разказва приказки. С дядо пък обичам да строя къщи от кал и да храня кончетата. А ти къде точно живееш? Моля те изпрати ми адреса си, за да дойдем с дядо през лятото на гости. Като гледам тези карти предполагам, че си на земята, затова няма да ми отнеме много време да дойда. А ако случайно си във въздуха, ще построим самолет с дядо, за да те намерим. Баба казва, че ти си ни дала най-красивите песни, които дори могат да лекуват. Като се видим, ще ми изпееш ли една?

Когато учителката прочете писмото ми направи странна физиономия, която не разбрах. Каза ми, че това не е писмо до теб, и да се върна в къщи да го напиша наново. Аз обаче не ѝ вярвам, защото като говори с мен винаги се чеше зад врата, и си мисля, че има въшки.

Чакам с нетърпение писмото ти!

Твой Боян, на 10 години и половина.

П.С.

Дядо каза да не го оправям, защото всички ние носим България със себе си, и че всеки я вижда по различен начин. Мисля, че почти го разбрах какво каза. Сега вече съм по спокоен, защото онзи ден сам пренесох до края на двора детето на нашето конче. Знам, че ще мога да нося и теб.

Второ писмо до България

от Боян на 93г.

Скъпа Българийо,

Понякога все още ми е трудно да разбера къде се намираш. Но само понякога.

Пиша ти, за да ти кажа, че не ти се сърдя за това, че не ми отговори на писмото, което ти изпратих като бях малък. Оттогава чух много от твоите песни, както и срещнах доста от децата ти. Не успях да обиколя много чужди земи, но въпреки това съм сигурен, че ти си най-красивата. Така казва и моята най-малка внучка, и аз напълно ѝ вярвам.

Всъщност отдавна не съм писал писма на никого, защото трудно движа пръстите си, но затова искам последното си писмо да го изпратя на теб. Знам, че пак няма да ми пишеш, но не се притеснявай. 

Аз съм добре. Майка и татко така не се върнаха от Италия, а се качиха по лесния начин при Дядо Господ. Но ти това сигурно го знаеш. Знам, че сте стари приятели с него.

Сигурно помниш, че дядо казваше, че те носим със себе си където и да отидем. Гледайки твоите деца, Българийо, вече знам, че ти си навсякъде. Понякога се надявам като отида на оня свят, да мога да те взема със себе си. Дано, обаче, не си толкова тежка, колкото другите си мислят, че вече не ме държат много краката. Ако пък си - ще те оставя на моя внук. Той е вече на 10 и сам носи на конче малкото си сестриче. А щом ти си толкова красива, като нея, сигурен съм, че той с радост ще те вземе на гръб.

Всичко е наред, не се притеснявай. След като ти писах първото си писмо, реших да остана да живея на село. Тук времето тече много бавно, и ако трябва да ти разкажа колко неща преживях, няма да успея. Затова ти изпращам моя снимка, както и на цялото семейство. Най-вляво, с четките в ръка е моята внучка, в средата съм аз с моята усмихната любима баба, а до нея – юнакът, подскачащ с меч в ръка е внукът ни.

П.С. Нека за последно се разберем нещо с теб, Българийо – малката ще те рисува, а юнакът ще те носи на конче.

Хайде, сполай ти и до нови срещи!

Твой Боян.