СъВременно

Както женският организъм е способен за девет месеца да създаде спокойна среда, в която плодът се изгражда, за да се роди като човешко същество, така и човешкият ум е отговорен за средата, в която отглежда своите собствени мисли. Всъщност, изправяйки се пред своите собствени убеждения за света, човек застава пред един от основните въпроси в личното си съществуване – До колко аз съм свободен да възприема световните идеи и да изградя чрез тях своя собствен мироглед? До колко съм способен да ги претеглям и прецеждам, докато те оформят убежденията ми? И стигайки до отговорите на тези въпроси, човек може да осъзнае, че вместо свободен в собствения си ум и представи, той в действителност е бил дългогодишен роб на мисловния си живот. Че е бил затворник на мисли, в чието име често е започвал свещени войни - мисли, комуто се е кланял, подобно живи божества. Представи - които като вътрешни съветници са предопределяли цялото му отношение към света.

Така умът бива поставен пред избора как и по какъв начин да приема информацията и внушенията, които го връхлитат през целият му живот. Безспорно той ще открие в себе си живи идеи, способни да повдигнат човек, който ги прегръща като наивен изследовател, с радост и възторженост - сякаш открил отговорът на космическите тайни. Но съществуват и мъртви идеи – обикаляли дълго умовете на тълпите, износени като стара дреха от ежедневното бродене на спящия ум. Представи, определили човешкото “Аз съм...”, отдалечаващи го от създаването на свой собствен Смисъл и Посока. Редом с това вървят и бурните състояния на необузданата чувствителност. Страх, съмнение, апатия, недоверие в отсрещния, тревога, огорчение, гняв; съдействащи за отдалечаването от Себе си и Другия, подпомагащи потъването в гниещата тиня на масовия човек. “Под влиянието на тези пет беди - Невежество, Егоизъм, Привързаност, Отвращение и Упорство в продължаване на заблужденията - човек е въвлечен в егоистични дела и в резултат на това той страда” ~ Шри Юктешвар. Преосмисляне на убежденията и светогледа – това изисква днешното време, ако човек желае да отвори вратата към терасата на Своя Собствен хоризонт и да наблюдава с усмивка залязващото слънце, за да дочака в спокойствие утрешния ден с убеждението, че той със сигурност ще е по-добър от днешния.