Трагично

Трагизмът на нашето време не е в тесните джобове или в широките гърла.
Не е нито в леките корони, или пък в здравите вериги.
Трагизмът на нашето време е в самата липса на трагизъм.
Науката се ражда от въображението на джоба, вместо от ума. Изкуството вирее от плиткостта на възможностите, а не от дълбочината на сърцето.
Трагизмът на нашето време е в неговата временност.
Аха, се появила капка трагизъм -мигом бива приглушена от бурите на хорските вълнения.

„Татова е трагично!“. Възкликва поета и мигом хваща перото,за да не изпусне последното си вдъхновение.
И съчинява история. И то каква! Цяла приказка пропита с трагизъм. Като от едно време. Ала малко по-различна. Малко по-временна. Защото той дълго е колекционирал хиляди думи, прилежно вчесани в книги.
Това навярно ще е трагизмът и за напред. Когато всеки миг ще бъде трагичен, а всички около него ще празнуваме епохата освободена от трагизми.

И ще се появи някога разказвач, за да сподели историята си.
И ще го забранят.
Не със закон.
А с мълчание.
Защото кой ще прочете книгите му, който не ще бъдат написани?