Новогодишно писмо

до Минчо Чакръков, ул. Безпроходна, с. Надежда

Дувечера, за Новата гудинка
нарежи си тати Мине от оназ сланинка
дет по еконта ти изпратих.
За наши здрави... той моя Радку
пред пусолството я купи тънко -
да ти е сладко.

И моля ти са с тоз' пуловер
ни са излагай после на хорото.
Сложи си ублекло работно,
ша дам на шефа да тъ лайкни.

И 'айде ся, не са оплаквай,
че нямаш пукната стотинка.
Нали си жив и здрав-
то другото си идва.

Да знайш чи многу та обичам;
лекарствата във плик ти пращам,
за рождения ден таблет щи взема,
да се гледаме и с мама Пена.

Да знайш, май скоро ша ма повишаат-
на шефа казах много умна мисъл,
дето ти в дома я бе курдисал:
чи "Много убуу, ней на убуу."

И ма погледна шефа като живо чуду:
"Зер гут" ми вика, шъ станеш еврупейка,
ама нали и аз съм му голяма фенка,
напрао са почуствах като бях студйентка.

П.С. Тук в Брюксел има много наши,
играйм си на стражари и апаши,
ал зелето не е кат във Надежда.

Да цункаш мама от цялуту симейству!
Твоя първа щерка, Димитринка.