Звънче

"Скъпи сънародници, майки и бащи, деца мои, 

Събрали сме се днес, за да почетем моята всевечна печал. За някои от вас денят е прекрасен празник – апотеоз на народния дух. За други – траурен ден, надникващ измежду трохите по прогнилите ви трапезни маси. Но нека с това днешния ден остане във времето като мигът на моята смърт. Смърт безконечна и тиха. Не тъжете деца мои, нито се радвайте. Кому са потребни жал и възторг в буреносни времена? Подслон търсят скиталците, кога видят черни облаци. Дарове сбират отшелниците, за да поздравят след буря изгряващото слънце.

Аз съм мълния, разцепваща погледа на глухия скитник. Аз съм чашата, преливаща от кървави песни. Аз съм ктеиса на вашите спомени и фалоса на бъдните ви мечти. Днес аз умирам, за да се родите вие – деца на Звездния вятър – да наченете нов живот, и с въздишки да ме търсите всегда и всякъде. И наближите ли заника на своя живот, ще си спомните, че сте ме търсили надалеч, но никога в Себе си. Днес аз умирам, за да се родите вие – да се изтрепите като бесни кучета и да спорите за моята Същност, въпреки че винаги ме усещате до себе си. Защо не разумявате?” 

Ваша България, 01.01.2681г. сл. Хр.

* * *

Мълния разцепи тихата зимна нощ и старият проф. Ангел Сребрев избърса капките студена пот oт спящото си чело. Странен сън го бе сполетял. Към знамение ли сочеше или просто фантазията му се беше смесила с последните му литературни идеи...
Напоследък пишеше "Кратка история на българския народ" – учебник за деца, в който копнееше да разгърне цялото страдание и блясък на българския дух - от древността до днес.

Повторна мълния пропука небосвода. Ангел погледна календара – 1 януари 2681г. - Шантава работа! – помисли си той и задряма отново под обърнатия трикольор на България.

* * *

Нежният допир на утринните лъчи първи поздравиха младата Калина. Тя бързо се облече и се затича към кухнята откъдето ухаеше на топъл хляб. Всяка година се опитваше, ала никога не успяваше да изпревари баба си, за да се събуди преди нея и да замеси първа празничното тесто.

Днешният ден бе малко по-специален – навършваха се 2100 години от създаването на нейната скъпа България. За миг погледа ѝ се спря на старата гайда закачена на стената. До нея пък, се смееше портретът на дядо ѝ, обгърнат от изгнила дървена рамка.

Изведнъж от площада задумка тъпан. Гайда заигра тракийска ръченица.
Младото момиче мигом грабна от масата бронзовото звънче и изхвърча навън, за да усети празничния дух. Неделя – първият ден от седмица. Денят на Слънцето. Всички излязоха на площада, за да поздравят светлината, и да отпразнуват раждането на единствената държава в Европа, запазила името си през хилядите години на войни и унищожение.

Само малката Калина стоеше сама на стълбите пред училището и със звънчето в ръка наблюдаваше мраморния лик на техния патрон – проф. Ангел Сребрев. На камъка бе изписано:

''проф. А. Сребрев – апостол и просветник. Достойно загинал на фронта през гражданската война от зимата на 2681г.''