Под звезди и небеса

Под звезди и небеса
пърхат пролетни листа.
Тук тревичка, там кокиче -
‘арно беличко момиче
към калинките поглежда,
за краче им връзва прежда,
та ги хвърля от комина
към съседската градина.

Сватба чака тя, момата -
на хаджия дъщерята
с оня хубав млад юнак,
на животните ортак.
Да си тропат ръченица,
да се плискат със водица.

Ето че денят настъпи,
всеки в облаче се къпи
и увива си забрадка,
или мечовата шапка.
Тропат баби със бастуна,
старците гризат локума.
Пред къщята се нареждат
булката да я оглеждат.

Ей я, на! Момата крачи.
Mомъкът мустаци влачи.
A пък малката козичка
днес е шаферка добричка.
Зайо с Тарльо хвърлят рози,
Марко се в каручка вози.
Всички весели, засмени
в най-червените премени.

Само Вълчо от гората
гледа булката в снагата.
На косата той ѝ скочи,
(зъбите си бе наточил)
та я тръшна на земята
да целуне ѝ душата.

Миг преди да я пребори
момъкът надигна вой,
та преметна си мустака
през врата на върколака.
Примката увисна здраво -
счупи вълчовото рамо.

Меца също се ядоса -
от гората тръгна боса
да помогне на вълчеца
(нали я любеше подлеца)
връз невястата се метна
да направи я бездетна...
Ала булката хитруша -
хоп, преметна се връз круша,
и на Славейче подшушна...

В миг явява се щурчето,

яхнало светулка клета,
та засвири на цигулка.
Заспаха гостите във люлка
и сънуваха щастливи:
Кравата на тъпан свири;
Шаро лапичка подава
с Котето танцуват двама.
Гаргата на гайда пее,
кавалът Мравчо го умее.

Всички скачат на хорото
даже Слънцето е потно.

-Ех че хубава седянка. -
Смее се Овошчицата – джанка,
а Седлото на дървото
тихо пееше самотно...

Тъй плашеха навремето децата,
а те летяха над полята.