Да пееш не защото някой ще те слуша.
Да пишеш не защото някой те чете.
Така останал жаден насред суша
ще търсиш дъжд от Своето небе.
Да правиш от успехите на другите
бокал, събиращ твоите мечти -
а после да отпиваш без да търсиш
похвалата на някой поглед скрит.
Да легнеш гол в прегръдката на мрака
сред вярата във свойта самота,
за да откриеш радостта от неочакваната
и никому потребна тишина.
Да станеш, за да посетиш омразните,
отхвърлените друговерци и крадци,
но да се откажеш и от този празник.
Така Земята можеш да напуснеш сит.
Коментари
Публикуване на коментар